автор: sradev

Тая любов си отиде. Ами така, де. Никаква любов не беше. Можем да не я броим. Хм, може да я броим, ама като никаква. Все пак начало е, с нещо все трябва да се започне.

После ще дойде една Голяма любов. Ама почти съвсем истинска! А след нея една "Голяма Любов". В нея ще туря предишната, ще се смести. Ще ми станат три. Ама първата не се брои, та ще са две и една никаква.
Ех, а после, като се наредят - една от друга по-големи. Край няма да имат.

Ще ги събера един ден всичките. На куп. И това ще е мойта Омега. Хм, май че само омега. Една мъничка омега-любов. Защото следващата ще е по-голяма. И така - безкрай, безброй. Ами онази първата омега-любов нещо никаква не ми се види. Ще стигна до първата истинска омега-любов. Безкрайна надлъж и шир па и навътре. Нея ще нарека Първата любов...
...

Литература:
Slavian Radev Matematicae Finita