автор: miri

Да погаля ръцете ти.
Само да ги погаля.
Да вдъхвам мириса им
на спокойствие и доброта.
Това ми стига.
Толкова много съм сама,
че само това ми стига.
А после спомена
ще го заключа
в дъното на моята душа
и всеки много ще се чуди
защо излъчвам светлина
и всеки много ще се чуди,
че в думите ми има топлина
и само аз ще зная,
че това е
подарената ми твоя доброта !