автор: apostolicia

Как боли!
Господи, колко боли!
Не подозирах,
че толкова боли
една душа, съдрана от вятъра,
едни устни недокоснати,
едно чело пламнало,
едни ръце изтръпнали,
едно сърце, забавило ритъма си
до пълно умиране...
Как боли!
Господи, колко боли!
Не предполагах,
когато си казвах –
„Какво толкова –
мъничко болка...
преживявали сме ги такива...”
Как боли!
Господи, колко боли!
И въздух не стига в
омалелите ми гърди.
И дори да заплача не мога,
нещо в гърлото стяга
и очите са сухи,
и дращят,
като пълни със пясък
от вятъра, който
разкъса душата ми...
Как боли!
Господи, колко боли!
Едно обичане –
сериозно, като инфаркт!