Дели ни стъкло, призрачно бяло -
заскрежена преграда между наш`те ръце.
Ти, отвън, с разтреперано тяло
рисуваш с дъха си огромно сърце.
А отвътре, аз очертавам дланта си,
с топли пръсти, с горещи мечти.
Скреж разтопен в сълза се превръща,
невидяна от твои и мои очи.
Запечатах и роза, докосната с устни,
ангел мънИчък нарисувах, с крила...
Слязъл от прозореца, тихо, на пръсти,
търсеше обич в твойта ръка.
Нарисувана страст, снежна и бяла,
под луна цяла нощ ще блести,
в утрото светло, от слънце огряна,
наш`та любов ще е ... мокри следи.