автор: djtriples

Нeйде,в една китна и малка европейска държавица на Балканския полуостров
кипял бурен живот..Жителите и били добри хора-сърдечни,духовити,но и много изстрадали от бедно-
стта,в която се намирали.Малко били доволни и богати,а много отчаяни от обстоятелствата,които не предвещавали добри времена.Несполуките и безпаричието дърпали всички в една пропаст,поглъщаща хората и обричаща ги на едно бъдеще.Завързани за една връв всички щели да паднат в бездънната яма,последни от които богатите.Бездънната яма на бъдещето взимала всички ,като не пропускала никой ,чрез сложата си система на обвързване.Един народ-едно бъдеще!Никой не можел да избяга.Малцина разбрали за гибелта си и подканили хората да бъдат единни.Богатият да помогне на бедният,бедният на богатият и така да сътворят по-добро бъдеще.
Но уви.Думите и идеите на осъзнатите не били приети,а били забравени.Така пътя към нещастния край продължил. Нови идеи за спасение били изричани,но отеквали в забрава.Надеждата за единство и красиво бъдеще потъвала и умирала в ямата още преди всички да бъдат повлечени в нея.Страданието и безсилието обвзели бедните.Те започнали да агонират още преди да са стигнали зъбните колела на пропастта.Единственото,което могли да правят е да споделят болката си,с думи увеличаващи още повече агонията,която пораствала с всеки изминал ден, и чийто култов миг бил в пропастта.Но вместо да лежът и да се гърчат,обвити в болка сиромасите продължавали,споделяли болката си и се опитвали да живеят.Борели се за животеца си.Искали да удължът дните,колкото и нещастни да са те.
Постепенно свикнали да живеят с трудностите.Така те живяли и живяли докато пропастта била забравена.Нямало я вече.Единственото ,което останало било болката.Пропастта белязала всички с нея.И така всички заживяли с болката.Тя им станала приятел,на моменти враг,но хората не можели да и избягат и се борели срещу врагът,живеели с неприятеля,без спир,без отказ.Огъня в тях не угасвал,лъвските сърца не умирали,а продължавали да бият и изградили едно общество подчинено на безотказността и обречено на борба с болката.Едни намирали щастието,преодолявайки агонията,и ставали пълноценни хора със свои мечти и идеали.Но други не успявали.Отслабени от несигурността
на своето бъдеще те се предавали и забравяли за надеждата и за рода си.В замяна получавали сигурност,но вътре в самите тях оставала малка част от болката съпътсваща ги вовеки като наказание за измяната...........(Следва продължение......!!!!!)