автор: sradev

Имало едно време Свят, весел и игрив, пълен с намигащи звезди и усмихнати дупки.
Всичко било позволено и никой на нищо не се сърдел. Понякога, на шега, някоя звезда се надувала до невъзможност, изпълвала се с антигравитация и се правела на обидена. А после свивала пространството и прегръщала всичките си приятели наведнъж. Случвало се някоя черна дупка да отвори широко уста (уж, че се прозява) да глътне Вселената барабар с всичките й околности, да я завърти на 720 градуса, а след малко да я посади на някоя цветна поляна. Там всички били приятели, с най-голяма бързина - мигновено се свързвали в констелации, друсвали по едно хорце и пак се разделяли. Нищо не било невъзможно и всяка прашинка се чувствала важна, защото знаела, че ще й дойде времето да насъбере света около себе си. Времето било вечно и все различно, защото за никъде не бързало. Викали му на тоя свят Шегован, защото до последният си квант обичал да се шегува - тук черна дупка се облече в огнена премяна, там прашинка придърпа десетина звезди да й светят в линия, съберат се на трапеза куп звезди да нищят Нищото и ха да го глътнат и избухвали в смях та нищото отново се заплитало. В същност Нищото обича да го нищят и само се прави на обидено, защото в Шегован дори и Нищото е усмихнато.
Но незнайно откъде, на метла или ракета, леля Алга долетяла, с краката си тропнала, като магаре се провикнала, че ред няма там, туй на нищо не прилича, значи си е неприлично. Заела се Алга ред да прави, а че в раницата си натъпкала ред чак до последните връзки, мнго ред имала и почнала да го реди наляво и надясно. На всички им станало тясно. Първо в ред турила звездите - на място да си седят и лимонада да не пият. После всички черни дупки в миша дупка натикала, с гребен ги изравнила и с една Факторизация подравнила, та станали на едни дупчици и то намръщени. Чак прашинките подредила в три редици, най-големите турила отпред, та всички прашинки станали на тези три най-големи. Ама много големи прашинки - по-големи и от най-големите галактики. Запалила прашинките и за да не стане горещо - боядисала ги барабар със звездите на черно. А дупките боядисала на бяло и така всичко посивяло. А те белите дупки не се шегуват, само бели правят, а черните звезди не се усмихват а само мрак носят и за това нарекла света Белимрак.