автор: apostolicia

Мило момиче, скъпа приятелко, няма защо да се въсиш сърдито, да ми повтаряш, че не искаш съвети и да разправяш, че така трябва да бъде устроен животът.
Според теб така трябва! Но ти не си го признаваш. Ти, тази дето не обича да я съветват, раздава правилата щедро, убедена безрезервно, че единствено нейната истина е вярна и друга не съществува.
И понеже се осмелих да ти възразя, да погледна от друг ъгъл, от друга гледна точка, да поставя под съмнение твоите възгледи, ти ме намрази, дори без да питаш коя съм. Лепна ми един голям етикет за бракувана стока от твоята Фабрика за надписи и вече за теб аз съм нищо.
Не че това ме разстройва! Моята фабрика за илюзии отдавна затвори. Още когато разбрах, че хората са различни. И знаеш ли защо, моя непозната, те наричам приятелка?
Защото разбирам, че без теб светът вероятно ще се срине. Без такива, които да пазят правилата, без тези – непоклатимите, като Гибралтарската скала, онези момичета, които опазват рода човешки от Сътворението до днес.
Защото искам да разбереш, че и без мен светът ще се срине. Без тези момичета, които създават трепети и карат духа да лети в небесата. Тези, които вдъхновяват поетите.
Двете с теб сме еднакво интересни, но по различен начин.
Ти си хлябът на живота!
Аз съм солта му!