автор: TheMask

От сърцето ми блика улична тъмнина,
крещи яростта към идолите
и жили сърцето ми.

Сърцето ми, разкъсано
между милувките и ударите на любовта,
е конник, препускащ към луната,
носещ в дар една стара снимка
и няколко имена,
обвити в забравени болки.
В това мое сърце
никне безсъние
и растат плевелите на гнева.
Сърцето ми, изковано от пламъци и самота –
мои братя - близнаци,
е сърце сред адски видения,
в което пулсира все пак тази глупава надежда.
Сред халюцинациите на сърцето –
тези противоотрови на нощта,
помня още миговете на опиянение,
заченати в невинна чистота -
превърната в червена пепел сред тишината на сърцето.
Виждам черната светлина на деня
със сърцето си,
съзирам страха си,
всички мои думи,
изречени с презрение към любовта –
пияна и безумна –
обсебени от нея,
сме луди и слепци.
Отричам
тревожната вяра в сърцето си –
това мое лудо сърце,
сърце,
което отказва да ме напусне.