автор: lightgreen

Знаеш ли какво ще ми дойде добре,
но просто леко или много тънко се страхувам
да си го поискам?

Малко от онзи олдскуул разврат,
който е позорил десетки семейства,
унищожавал хора, системи, идеали....
И ти май се плашиш. Прекалено смутен си,
та моля те – моето е просто карпиз
(простете, господине, ако съм Ви стреснала с нещо,
нали знаете, че и аз малко се плаша от себе си?
...не винаги...)

Знаеш ли колко искам един стар класически разврат?
Една такава перверзия, каквато днес не се среща никъде другаде,
освен по прашните странички на томчетата избрано от дьо Сад.
Та в това няма нищо, нищичко хубаво,
но знаеш ли, предпочитам секс и бонбони,
отколкото вечерното благоприличие,
оковано от разните там думички
с етикета „романтика”.

По принцип в този бар се водят момичета
само за да бъдат омаяни
(с билярдни умения – което показва колко много
разбират мъжете, но коя ли съм аз, че да питам...)
и аз нямам нищо против. Разбираш ли?
Вече ми писна да се правя, че съм всъщност перфектна,
окована от някакви чужди идеали.
И косата ми май се нуждае да бъде разпусната,
сам се сещаш – по принцип ме дразни,
когато девойка го играе така и оставя разни следи от червило
по сламката, по цигарата, по врата на момче....
Но всъщност се случва, защото малко хора го правят със стил.

И знаеш ли какво няма да искам от теб?
Използвай ме колкото искаш – не се влюбвам и общо взето нямам против,
самата аз ще се възползвам доколкото мога.
Така че в действителност остава да ми дадеш олдскуул разврат,
А за останалото... Е, достатъчно голяма съм,
че сама да се спася от света.