автор: Agaq

Тази вечер слезе Луната
да танцува по миглите ти сиртаки,
да надзърне в очите - сините
и потопи всички
пиратски лодки
дръзнали
да доплуват сърцето ти.
Тази вечер аз управлявам Луната -
капитан съм на нейния кораб,
акустирам в подножието на мисълта ти,
гребейки от сънищата,
ще пея за теб:
Колко си хубава, моя малка Милейди,
когато събуждаш
и укротяваш звяра с очи,
в които Нептун е поробен
с жезъл да хвърля светкавици.
Гневи се!
Отива ти!
Разплискай водите,
които така си таила у теб.
Цялата ми мъжка мощ се срива
пред сълзите ти, любима...
Плачи!
Никой никога
за мен не го е правил -
затворникът на съвестта си.
Ако ти ме обикнеш, моя малка Милейди -
ще ме спасиш
от най-страшната смърт на нашия век,
най-голямата чума,
която тръшна мнозина,
очаква и мен -
безлюбовие,
сута,
безлюбовие...
Ти целувай!
Целувай, любима!
Говори за любов и никаква рима!
Когато си гневна така ти отива,
така ти отива, моя малки Милейди...
Умирам щастлив
във водите ти...