автор: apostolicia

Ти се промъкваш
нощем в съня ми,

в моята спалня,
в леглото ми,
в мечтите ми
и в мен самата...
И ме караш да стена
приглушено,
и ме караш да тръпна,
като пред причастие,
и ме караш да искам
единствено теб...
Да те жаждам,
както пустинникът
жажда капка вода
от върха на слънчевия лъч,
който ще го убие...