автор: olentangy

Като книга със стар правопис
този дом старомодно разказва.
Летви скриват прозорците. Тис,
бучиниш и метла - под перваза.

Само слънцето златни ресни
сутрин шие по късата сянка.
Гнил е прагът. На двора изгни
стих един...И една пепелянка...

Ни съсед спира, ни пощальон,
даже вятър не вие в комина.
Дом смирен - земен, временен дом,
грабнах полъх от теб и отминах...