автор: Bjorna

откъснала те
от три хилядите си сестри,
изтрила следите от лактите ти
и скуката от сресаните вежди,
разменила структурата на снега
за прашинка свежест,
за миг забравила
колко те обичах,
аз
прегръщам коленете си;

тъжа,

но само затова,
че така и не ме отведе във Вегас.