автор: miri

Господи , ти не ме съди !
Аз земна съм и може би греша,
но силна , магична и тайна
грешна любов зрее в мойте гърди !

Уж хвърлям по нея жестоки стрели,
а мене раняват стократно.
Бягам , отричам , убивам мечти
и всичко се връща обратно.

Всяка нощ със сънни пръсти идва
сълзите ми дневни да изтрие
и с топъл дъх и ласка дивна
лицето ми от болка да умие.

Властува таз любов над мен,
властува над горещото ми тяло,
властува над самотния ми ден,
властува над сърцето отмаляло.

Господи ! Ти не ме съди !
Разпънах се сама на кръст
и теб за прошка аз ще моля
докато стана шепа пръст !