автор: Evil_Yosha

Прехвърли
сянката си този ден
и пак е Днес.Едно безкрайно
Днес. От мракът на притихнала
среднощ,през зрънцето иззад гърбицата
на хоризонта,растящо до непоносимост на очите,
във светлина, във огън и лъчи,до мекото
припадане във пурпура на залезно
гнездо и неотлъчно следвано
от бледа,растяща луна
до среднощ и пак
до Днес.