Когато доверчиво ръка протегна в тъмното
и се докосна в нищото,
тогава самота не съм сънувала.
Била е там навярно и преди, била е истинска,
облечена във думи хиляди
и образи пресилени...
Настава хлад, а после студ, замръзване ...
Защо поиска да се облека в прозрачно,
а не потърси чистото в душата ми?
Прозрачните видения не правят чудеса,
не са това, което означава топлина човешка.
Дали това са твойте нужди, помисли!
Не мога и не искам да съм "жертва" на мечтите ти.
Умея само да съм пламъче от истина
и да горя в сърцето,
ако желаеш сам миговете ни да бъдат искрени.