автор: Anika

В лилавия здрач на съня ми
снове непогалено птиче.
И в моите вени притисната,
диша сълзата на стона ми.
Тихо отеква копнежът ми,
миг неотгледан разцъфва.
Сурово объркани в дните ми,
черни дантели възкръсват.
Достигат да утрото силите,
демони зли да разгърнат.
Убиват във мене порядъка
и всичко най-светло убиват.
Ражда се ято от граници,
зад тях е копнежът на дните.
Избягал,притихнал,зове ме вулканът!
На злото коварно вълните...
.......................................................
Аз искам да помръкне всичко черно,
сънят ми девствен да разлисти длани.
В зелени листи да остане подкована
самотата ми,неразлюляна!