автор: kult

(по А. дьо Сент Е.)


- Моля, нарисувай ми овца !
- И каква да бъде тя?
- С цветовете на дъга, може и със 100 крака.
- Но, тогава е стоножка!
- Нищо, ще й сложим брошка.
- Брошка? Туй е някаква шега. Де ще закачим това?
- Ще я облека във рокля и палто за да я стопля.
- Няма нужда от това, овча вълна има тя.
- Жалко, свършват ти боите! Бързо, нарисувай й очите!
- И какви да бъдат те?
- Как какви? Като небе, с 2 - 3 облачета в тях и по щипка звезден прах!
- Слушай, туй е много сложно, мисля даже невъзможно!
- Ето, вече е готова има си и шапка нова. Я кажи, красива е, нали?
- Амиииии, сякаш е с на дядо ми бомбето.
- Ех, най-хубавото се усеща само със сърцето! Просто твоята фантазия е заминала за Азия.
- Да бе, тъй и не разбрах поради каква причина купи си билет за самолета и замина.
- Е, аз трябва вече да вървя, баобаби да плевя, ето идва моята комета, чао и моля те не трий овцата клета!

:о)