автор: GARVAN

     ГЛАВА 4
     - ВИНОВНИЯТ -
     Име: Валентин Кирилов Митковски - Главоча
     Възраст: 36 години
     Семейно положение: Неженен
     Образование: Средно. Спортно училище, борба - свободен стил.
     Криминално проявен. Не осъждан.
     С единайсет висящи дела за трафик на хора, склоняване към проституция, изнасилване, незаконно притежаване на оръжие, рекет и побой.
Още с отварянето на очите болката нахлу в главата и стомаха му едновременно! В устата му имаше вкус на нещо неопределено, но страшно гадно! Повръщаше му се. Имаше много тежък махмурлук!
- Дейба мама му! - изпсува на глас и седна на леглото. Стана му още по зле. С усилие успя да фокусира погледа си и потърси из стаята панталоните. Нямаше ги. Кой знае къде ги беше събул тая сутрин!? Беше се прибрал толкова пиян, че не помнеше нищо!
Сигурно беше изпил не по-малко от две бутилки уиски и най-малко петнайсет бири! Даже и за мъж с неговите физически данни си беше много!
Изправи се с мъка и се дотътри до антрето. Панталоните ги нямаше и там. Ходеше му се до тоалетната и даже с упоения, все още от алкохола мозък се изненада много от това, че намери дънките си там, пред тоалетната чиния! Веднага забрави за физиологичните си нужди! Бръкна в задния ляв джоб и извади малка пластмасова кутийка. Почти на бегом влезе в кухнята и направо върху плота на масата изтърси от кутийката цялото и съдържание. За малко да разпилее кокаина по цялата маса от бързане! Без да си прави труда да го оформи на линийка, направо натопи носа си в белия прашец и смръкна мощно като прахосмукачка. След по-малко от две минути беше като нов, все едно никога не беше вкусвал алкохол.
Влезе пак в тоалетната, а след това си взе дълъг душ, като редуваше студена и топла вода. Започваше да огладнява. Зачуди се дали да си направи нещо сам или да отиде да яде навън. Допреди една година в това отношение му беше по-лесно, защото майка му
още беше жива. Почина от притеснение. Не можа да понесе срама от ужасното нещо, което беше извършил синът и.
Валентин така и не можа да проумее, какво толкова беше направил! Изобщо такива престъпления се вършат по правило от хора с много нисък интелект. Всъщност и защитата му използва тази му черта, плюс факта, че по време на извършването на престъплението е бил много дрогиран. Успяха, защото подкрепиха доводите си с няколко солидни подкупа и няколко премерени заплахи!
Сестра му отдавна не беше в страната. Работеше като медицинска сестра в Либия. Изобщо за нея брат и беше мъртъв. Баща му почина още през 1984 година.
Реши да яде навън. Погледна часовника си. Вече беше шестнайсет и трийсет. Тъкмо, помисли си, ще бодне някъде едно шкембенце и после ще види.
Телефонът му иззвъня.
- Аре, майна, ща вода неска в “Каруцата”- беше Циклопа, стара негова дружка от спортното и той с една дузина висящи дела. - Ша пей Сузана таа вечар,
мале, к’ви бомби има таа путка! Знам един пич, дето може да ни уреди с нея! Малко множко искала, дейба и курвата, ама ша са разберем!
- Ей, ако е верно т’ва, ща черпа цело шише Джони черно, кълна се! Кока имаш ли?
Циклопа с това си докарваше основния доход. Държеше повечето дилъри в града.
- Бай Хуй, ща зарина в кока! Ти виждал ли си чалгаджийка дет’ да не духа за кинти!? - смехът му щеше да счупи телефона. - Га ша са видим?
- Пред “Каруцата” в 12. Става ли?
- А ве, бай хуй, концертът почва в единайсет! Най-късно в девет и пол’вина да си вътре! Аре чао!
- Чао!
Валентин беше виждал по телевизията въпросната певица. Още преди да завърши училище вече беше известна чалга прима, за която неофициално се знаеше, че нищо не може да я спре по пътя към славата и парите! Макар и само осемнайсетгодишна, вече се знаеше за многобройните и авантюри с известни и по-малко известни подземни босове, мутри и “добре облечени бизнесмени”! Усилено се говореше и за това, че не отказва и някои по-деликатни услуги на по-заможните си фенове, стига “офертата” да е добра!
След бутилка ”Кола” и няколко солидни глътки водка, направо от шишето от хладилника, вече беше готов за вечерта.
От няколко години живееше така. От кръчма в кръчма, от напиване в напиване, от доза в доза..... От рекета и другите неща си докарваше предостатъчно за ядене, пиене и кока. За жени почти не даваше пари. Само в случаи като този, който очакваше тази
вечер му се налагаше да се “изръси”, иначе момичетата му даваха лесно. Просто повечето ги беше страх да му откажат, а тези, които се дърпаха, няколкото шамара бързо ги “убеждаваха”, че е безсмислено да се
съпротивляват.
Тази вечер се очертаваше като много готина! Щеше да се напие като свиня. Щеше, при повече късмет, да чука фолкзвезда и щеше да се зареди с кока от Циклопа поне за седмица напред!
- Супер!!!
От водката и кокаина направо му се пееше!
Асансьорът не работеше и той тръгна по стълбите, като си подсвиркваше весело!
Страхотна вечер щеше да бъде! Извади цигара от вътрешния джоб на якето си и с наслада я помириса. Запали я и вдиша дима дълбоко. “Голям кеф! - по-
мисли си. - Дали да не взема и малко ганджа? Ще взема, к’во пък! Бал съм му мамата! Такава вечер ме чака, що да не си взема!”
Започваше да вали, но това изобщо не го притесни.
Вечерта щеше наистина да е много специална! Последната вечер в живота му!