автор: miri

Колко пъти се заричам
по пътищата боса да не тичам,
да се оглеждам в тъмнината,
да бъда твърда като скалата.

Дори огъната, като тръстика
отново пак да се възправям,
в трънаците поникнала, като иглика
свойта слънчева усмивка да раздавам.

Заричам се. И моля се да устоя на всичко.
Моля се да не бъда победена.
Да литна волно като птичка
и моят дом да бъде цялата Вселена !