автор: miri

Препускат горди ветрове във мен.
Свободна съм и дишам.
Не съм, не съм във твоя плен.
С раздрани колене на воля тичам.

Искам да достигна слънцето-
да му се порадвам,
твойто слънце лъчите си прибра,
а мислих си , че е топло и голямо
като слънцето във моята душа.

Искам да отида в планината,
да ме прегръща зелена свежина.
Твоите ръце за мене бяха клони
в една измислена гора.

Искам да се потопя в морето
и там до края да остана.
Искам , искам всичко туй , което
ще излекува моята жестока рана.