автор: anelim68

Не заключвай вратата! Остави я отворена!
С тихи стъпки ще дойда при теб.
Прага не ще прекрачвам. Ще присядаме
на стълбИщето, там, на последния ред.

Ще ме прегръщаш, аз в теб ще се сгушвам.
Ще мечтаем... без спомени, минали дни.
Ще се вслушваме, тихо, в нощтната музика
на прикрити във храстите, малки щурци.

И ще докосваш гальовно, с пръсти, косите ми,
с поглед невиждащ, ще се взирам във теб.
Без излишни въпроси и отговори. Разбиращо.
А сърцата безмълвно, ще бият в дует.