автор: roza1

Нощта не иска да си тръгне,
нощта разбира любовта.
Посипва сняг, сълза отронва
и опрощава всеки грях.

Нощта ни чакаше на прага,
за да види пролетта
как се връща запъхтяна
в страстта на влюбена жена.

Нощта ни разпиля с дъха си-
снежинки в коледна гора.
Целуна ни, съблече сетивата
и разрови в нас жарта.

Треперя ли? Не е студено.
От снега не ме е страх.
С ръце партина ще направя,
за да бъде нежност пак.

Нощта не иска да си тръгне.
Нощта разбира любовта.
Не, не искам този спомен!
Искам да съм с теб. Сега.