автор: valchebnica

Наричай ме с най-нежни имена,
вълшебница чаровна ме наричай,
свети ми в тъмното с искра-звезда,
а после много, много ме обичай.

Да ми е слънчево мъглата прогони,
от дъжд загръщай своето момиче,
топли ме в зимните студени дни,
а после много, много ме обичай.

През лабиринт от тръни ме води,
с букет цветя през локвите притичай,
на демоните мои кръст сложи,
а после много, много ме обичай.

Светлик бъди, носи ме на ръце,
и дръж ме здраво – пясъчно изтичам.
Бъди сърце, туптящо в моето сърце,
защото много, много те обичам.