Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 0
Всичко: 428

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКоледна лястовица *
раздел: Избрано проза
автор: joy_angels

*На баба ми Цанка, която не ме дочака да се родя. На дядо ми Илия, който не ме дочака да порасна. На татко, който не ме дочака да помъдрея. И на всички, които някъде чакат децата си да се завърнат. Весела Коледа! Радост


Зимата наметна дългото си бяло палто върху планината и всичко живо се изпокри по джобовете му – там, където беше топло, сухо и миришеше на празници.
Селото беше като заспало, но всяка сива струйка дим издаваше неспокойното му дихание. Приличаше на белите погачи, които месеха сега във всяка къща – уж притихнало и сгушено под месалите, тестото втасваше бавно и сигурно и всяко пукнато мехурче предвещаваше раждането на хляба.

Идеше празник. Рождество.

Дядо Славе притури още едно дръвце към огъня и сложи джезвето върху плочата. Сипа захар и след малко миризмата на борика беше погълната от сладкия аромат на карамел. Греенето на ракия по балканските села беше мъжка работа, тъй че залисията покрай печката му идеше тъкмо на място. Иначе щеше да се пръсне от мисли...

Погледна жена си: баба Яна месеше хляб върху синията до прозореца. Стоеше на колене и мачкаше тестото с възлестите си пръсти така, както с неосъзнато благоговение го бяха правили майка й, баба й, прабаба й... Краката й вече не я държаха, за да качи баира до къщата им. Но щом трябваше да се меси хляб, прегъваше се на колене без да се замисли, сякаш беше същото онова момиче с очи - синчец, с което Славе водеше хорото преди повече от половин век. Ето и сега – стоеше на своето място до прозореца с нощвите на пода и се чудеше каква погача да замеси: хем да не иде зян, ако остане, хем да има, ако децата си дойдат за празника.

Децата... Сянка мина по лицето на стареца. Един син имаше дядо Славе и той му беше гордостта. Гордостта, но и мъката. Всичко, което старецът беше правил през живота си, беше за доброто на децата – от първия камък в основата на къщата до последната съчка, която преди малко беше донесъл от навеса в двора. Всичко. И понеже Господ бе отредил да останат само с едно дете, дядо Славе вярваше от сърце, че всичко ново, което идваше, бе дадено от Бога, за да расте синът му другояче и да живее по-добре от баща си.

Вярваше – и то стана. Ала едно го мислеше, а друго излезе...

Ей го нá, много села измираха, мине се не мине – покажат ги по телевизора. А тяхното остана, защото градът беше на един хвърлей от него и имаше и работа, и бъдеще за младите. Голямо беше селото им и по-голямо ставаше. Но синът му се изучи и надскочи и селото, и града, и накрая го глътна столицата. Дядо Славе имаше една тетрадка с дебели корици и в нея лепеше всички изрезки от вестници, в които се споменаваше името му. Гордееше се със сина си, но не можеше да го тупне по рамото вечер и да му каже: “Хá така!” И това му тежеше. Надяваше се на тези еднички празници – Коледа и Великден – а и на сляпата случайност, за да види сина си и семейството му и да им се нарадва.

Дядо Славе дръпна джезвето от огъня, взе две малки кратунки и сипа ракията. Мълчешком подаде едната на бабичката си и се направи, че не вижда влажните й очи. Чакаха сина си от вчера, а него все го нямаше. Беше се обадил, че ще дойде с жена си и малката. Много работеше и късно се ожени, та затова дъщеричката му беше шест – седемгодишна. Яна я кръстиха, на баба й, и дядо Славе не беше много сигурен за кого точно плаче жена му: за отдавна порасналия и даже отчуждил се леко син или за малката пухкава бъбривка.

Нямаше да дойдат. Колкото и брашно да слагаше старата – нямаше да дойдат. Едно нещо беше научил дядо Славе от баща си, от малък го знаеше и затова го помнеше: “Има две невъзможни неща на тоя свят – да спреш река, дето приижда, и мома, дето е решила да пристане!” Но времето се беше променило, светът вече беше друг и невъзможните неща бяха станали по-много. Беше го разбрал в същия миг, в който проумя, че ще стареят сами с бабата в празната къща.

Старецът продължаваше да мълчи. В стаята тихо тракаше часовник, печката бумтеше, а синията скърцаше. Тик-так, бум-бум, скръц-скръц. Нямаше да дойдат. Дядо Славе не разбра дали стъклото на кухничката се изпоти или мъгла падна пред очите му. Вдигна ръка и избърса прозореца. Нищо. От очите му беше. Само старата не биваше да види, че то туй оставаше – да ревнат заедно навръх празника. Скри лице зад кратунката, смръкна както не трябва и се задави с ракията...

И тогава ги чу: тежкото стъпване на важен човек, нежното потропване на гражданка и детското топуркане. Идеха! Господи, идеха! Баба Яна скочи, дядо Славе усети, че нещо топло руква по лицето му. Вратата се отвори и времето спря, заслушано в провлачената песен на пантите. После влезе студът и детският глас, и всичко продължи по пътя си:

- Бабо, дядо, елате да видите! Една огломна лястовица е кацнала на огладата! Бълзо, бълзо да не отлети!

Объркани, замаяни, щастливи, старците се извърнаха към прозореца, без да се сетят да поздравят.

Отвън на плета стоеше една сврака и се пощеше по белия корем. Сякаш усетила погледа на хората, птицата вдигна мънистени очи, засмя се на своя си език и отново зарови човка в бялото.


Публикувано от alfa_c на 20.12.2008 @ 18:35:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   joy_angels

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.06.2021 год. / 04:23:52 часа

добави твой текст
"Коледна лястовица *" | Вход | 20 коментара (41 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Коледна лястовица *
от tiamat на 24.04.2009 @ 10:43:18
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Джой! Прати ме в детството ми и ми стана носталгично! Разказът ти е много истински и хубав! Благодаря ти!


Re: Коледна лястовица *
от Silver Wolfess на 20.12.2008 @ 19:08:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Прекрасно, Джой! Рядко чета проза от екран. предпочитам я на книжка в ръка, но сега се зачетох и останах.
Благодаря ти за подареното усещане!
Светли Коледни празници!


Re: Коледна лястовица *
от dimension на 20.12.2008 @ 19:31:28
(Профил | Изпрати бележка)
Тая вечер написах едно есе.
Равно е по разбиване с твоя разказ.
Не знам какво да кажа, освен, благодаря ти, Радост!


Re: Коледна лястовица *
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.12.2008 @ 19:46:26
(Профил | Изпрати бележка)
Дано по-често изживяваме чувства, които ни карат да виждаме дори свраката като бяла лястовичка!

Весели Коледни празници и честитет рожден ден на "Хулите"!


Re: Коледна лястовица *
от voda на 20.12.2008 @ 23:46:21
(Профил | Изпрати бележка)
Видях душата ти като бяла лястовица, Радост.
Благодаря за красивите чувства, които събуди в мен.

Весела Коледа!



Re: Коледна лястовица *
от rajsun на 21.12.2008 @ 09:36:37
(Профил | Изпрати бележка)
!
Бъди!


Re: Коледна лястовица *
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 21.12.2008 @ 10:14:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
Невероятно добри разкази пишеш.
Разплака ме :))))


Re: Коледна лястовица *
от VOINOV на 21.12.2008 @ 12:28:51
(Профил | Изпрати бележка) http://voinov50.blog.bg/
Коледно усещане...
Поздрави за бялата лястовица!!!


Re: Коледна лястовица *
от mariq-desislava на 22.12.2008 @ 08:29:45
(Профил | Изпрати бележка)
Имаш талант да пишеш за вечните неща- тези, от които ни се свива сърцето... Благодаря ти за удоволствието да прочета, Радост!


Re: Коледна лястовица *
от Marta на 22.12.2008 @ 12:23:00
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Жива приказка, Джой! Истинска коледна лястовица за читателя. Сполай ти :)


Re: Коледна лястовица *
от kristi на 23.12.2008 @ 13:18:49
(Профил | Изпрати бележка)
Браво ти, радост!
Рядко чета проза на екран, но този път ме прикова още с посвещението.
Можеш!!!

Топла и красива Коледа!


Re: Коледна лястовица *
от Snowstorm (evgenia.mitova@yahoo.com) на 23.12.2008 @ 13:19:23
(Профил | Изпрати бележка)
За пореден път ме караш да те чета като жадна-на екс,за един дъх...
Чакам с нетърпение да ме изненадаш приятно,с ново усещане!!!Нямаш равна,Joy!!!!


Re: Коледна лястовица *
от dandan на 23.12.2008 @ 21:59:39
(Профил | Изпрати бележка)
Удоволствие е да те чете човек - все едно под кожата на людете влизаш
и разказваш мислите им...

Поздравления, Радост, топла и радостна Коледа и за теб!


Re: Коледна лястовица *
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 28.12.2008 @ 18:35:18
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави за страхотното чувство - зареждащо, затрогващо, пречистващо...Благодаря ти, Радост!
Много щастливи сбъдвания през новата 2009 година!


Re: Коледна лястовица *
от radi_radev19441944 на 24.01.2009 @ 16:17:40
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Браво, мила. Все повече се убеждавам, че съм направил откритие.
Май доста късно.
Поздрави.


Re: Коледна лястовица *
от kalin8 ( Georgievich11@abv.bg) на 27.05.2009 @ 16:36:57
(Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/
Снежно коледно пътуване направих...Дори на боринев дим ми замириса ...Благодаря за приятното усещане ! За майсторлъка -поздравления!!!


Re: Коледна лястовица *
от joy_angels на 06.09.2009 @ 19:15:13
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за оценката, Латинка!
Поздрави!


Re: Коледна лястовица *
от Princesssa на 01.09.2009 @ 21:14:17
(Профил | Изпрати бележка)
Този разказ го четох още по Коледа-колко пъти го четох и колко рев изревах... е друг въпрос. На колко хора го изпратих, колко много го харесаха и как искрено се възхищаваха и те-също.
И сега, не знам защо, но отново реших да го препрочета, пък макар и в началото на септември. Може би защото за красивите, стойностни, мъдри, истински и запомнящи се неща, времето винаги е подходящо.
Благодаря за този текст. Успя да направи много хора по-добри! :)


Re: Коледна лястовица *
от ASTERI на 12.05.2011 @ 09:45:11
(Профил | Изпрати бележка)
Явно е, че днес, ще се потопя в света на твоите герои!
Поздрави!
( но със замъглени очи, как се чете...)


Re: Коледна лястовица *
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 02.04.2013 @ 15:40:46
(Профил | Изпрати бележка)
Много сладурско! Личи си, че е писано от поет - всяка дума свети и топли по свой начин! Браво, Радостче! Ти наистина си радост за сетивата с твоя талант!