автор: Xandria

Докато пътувах на далеч
вратата към душата ми беше открехната
в агония от смъртен страх...
през кривнали пътища в коридора на спомените
и поех през пътя на вечността

Беше пътуване на лудостта
на страдание родено в тъгата
скитах се на високо и надолу
отхвръквах на всеки полъх
сянката неуловима със мен вървеше
търсейки изгубеното в сърцето ми,
което изгубило беше задълго ритъм
във всичките лица на духове
аз търсех своя оазис
Веднъж той бе в пиянска лудост
луда хистерия и замъглен поглед
друг път го намирах в приказно кътче

И сянката ме следваше - не можех да се откъсна
опитвах се да се отърся но не можех
през тълпата от духове минавахме
поглеждах назад да я видя
не можех да я изгубя дори и за миг
Игрива и неуловима ходеше след мен
и оставяше следи

И след утихване на вътрешния плач
в дълбините на дълбоките въздишки
погледнах духовете във очите,
преодолях тоз страх
погледнах и сянката назад
и разбрах тогаз
че неуловимата сянка е моята душа!