автор: miglena

Да татуирам името ти по линиите на съдба, сърце, живот, любов в дланта си ... малко ще е.

Вита баница с късмети е съдбовността. Залък за теб, късче за мен, все паунови перца от звездокрилия полет на желанията. Сърцата ни висят по коледното дърво на галактиката, която създадохме от сляп огън и безмълвни лунни съчки - да ни е вместо домашно огнище в безсъниците на омагьосната ни кръв, диреща нестинарско лъчезарие в тъмата.

Вместо свещи паля молитвени целувки. И в небесата над теб, и по веждите над очите ти, флиртуващи с принцесата на мрака, и по заскрежените клони на слънчевите лъчи, изоставили страстта си по косите на морето и гърдите на русалките. А може би точно с русалчино мляко ще се възродите за новожизненост – и ти, и спящият окован в кулата на мрака твой слънчев побратим Слънцезар ...

Защото само в теб и в мен, както и във всички влюбени по земята, живеят мечтите на небесните обитатели да се докосват и да не се взривят от това. И тяхната обреченост продължава така непоносимо дълго, че единствената им утеха е да наблюдават мимолетността на земната обич.

Зад всеки човешки дъх се таи глутница бездихания. Пепелянки пълзят по вените ... Принцесата на мрака ги отглежда с жизнената ни сила. Някога, в зората на безкрая, я орисали при всяко заспиване на Слънцезар да тъче сватбен чеиз от мъжки погледи, изпълнени с копнеж. Колкото по-дълга земната нощ, толкова повече взорове, отправени към нейната снага, обкичена със звездни скъпоценности. Съберяла ли целия си чеиз преди слънчевото новопробуждане, щяла да отведе тайно Слънцезар под венчило и да зацарува пълновластно над земята на хората.

Но достатъчно е само един момък да каже три пъти „Обичам те” със затворени очи и да си представя вместо звездолика небесна принцеса образа на своята простосмъртна любима, за да се разбрида целия чеиз, диплен в покоите на мрака ... А винаги се намират моми, които на драго сърце се потапят в ледените морски води и успяват със силата на обичта си да съберат в шепа животодаряващо русалчино мляко и да го поднесат в най-дългата нощ на своя любим за новожизненост. Мигом и Слънцезар се пробужда и бързо набира сили да разтопи веригите ...

Тази нощ, ако пожелаеш, мога да съм и аз – поне толкова обичам и теб, и небесния ти побратим. Нали затова ме наричаш с името Миг Лунна Светлина ... и ме рисуваш като татуировка по дланта на Слънцезар.