автор: milcho

или “Обичай врага си”
(вEселичко)

Всеки не може да има враг,
за враг трябва да си достоен,
Пушкин, Дантес създал “вот ето так”,
и на дуел паднал убит като войн.

Друг пример подобен да Ви дадем,
във старата Австрийска империя,
Моцарт бил гений, роден за Едем,
но враг го отровил. Кой? Салиери!

Може врагът ти да се маскира, (като “приятел”)
с цел и той да стане велик и прочут,
да те изчака и ръгне с нож и секира,
например, като цар Цезар и... Брут!

Врагът трябва да е враг като враг,
да ходи постоянно зъл и навъсен,
да зове облаци черни над твоя праг,
а не със светена вода да те ръси.

Да подбира як прът и да го пъхне,
спиците ти да прецака на байка,
да кълне: “Перото ти да ти изсъхне”,
и да те псува гнусно на майка.

Но в края на края, като Зорбас
си мисля, Боже, “Обичай врага си”,
покани го на чаша вино, пиво и квас,
със светена вода ти го поръси.

Ще кажете, абе защо такъв пацифист,
се извъди, откъде (накъде) той заслужава,
я да го заклеймиш като мръсен фашист!
-Абе, живеем в такава държава!

Всичко у нас е вече възможно, реално,
полу-реални са само поетите клети,
които във кофите ровят не виртуално,
и се топлят с бели листа, не със брикети.

Затова и написах “обичай врага си”,
Дори за те разпнат на кръста
дори той с кал и смрад да те ръси,
недей му показва три (сгънати) пръста.

Въобрази си, че си новият Пушкин!
или новият, стар пич Казанова,
Дантес до го духа, ще го ошушкаш!
ето написа сага, брилянтна и нова.

Така че Бруте, Дантес, чуйте ме днес,
чуй и ти, графе, маестро фон Салиери.
Достоен враг ако видиш, отдавай му чест,
и (те) така той просто от теб ще трепери!

Милчо КИ

Мюнстер, 2008-12-19 06:17 СЕТ