автор: pavl64

Сластно съня ти прекрачих-
повали мисълта ми върху
дюшека от мечти.
Поклащаме се като
часовниково махало
напред- назад, напред- назад...
Луната свенливо е свита,
между телата ни сякаш гори.
Вятърът такта отмерва,
ритъм телата поклаща
аз и ти, аз и ти...
Душите ни - кораб в морето
в буря се лутат
да стигнат брега.
Все по-навътре
всеки тласък ни слива.
Отпусни греблата-
прегоряха телата.
От подивели страсти
слънцето даже от мрака изгря.
Изпусни куршума в мойта пещера!...