автор: rupani

Един работник бъхтел всеки ден. Той бил беден, необразован и нещастен. Не бил грозен и това усилвало нещастието му още повече,
защото едно време родителите му мислели, че поради негрозния си външен вид той, все пак, може и да преуспее в живота, макар и да не бил отличник, че дори и напротив – много зле бил в училище, а и родителите му били прости и въобще не знаели как да печелят пари, камо ли да научат детето си да печели. Всеки ден за работника бил тягостен и започвал отвратително с ранно ставане, натежала глава и гонене на автобуса. На работа всички се подигравали с него, дори и най-младите и неопитните му колеги и той бачкал като вол за да не забелязва нищо около себе си. Бил едно такова необразовано говедо, което имало големи ръце и рунтави вежди. Напивал се като талпа вечер, нямал акъл дори една жена да завърти около себе си, та поне да не спи сам нощно време, а спял с кучето си, което било един помияр, но поне топлело и с лошия му дъх се свиквало.
-
Не, разбира се, нещата не били така зле. Те били много по-зле. Защото всъщност работникът си имал жена, четири деца и три кучета. Бил завършил техникума и вечерното все с отличие, имал трийсетгодишна ръждясала кола, която за нещастие все успявал да поправи и тя вървяла като един ранен звяр по улиците, викайки сякаш на околните, „Няма ли кой да ме спаси от тоя скапан живот!”, т.е. да я изтръгне от ръцете на тоя глупак, който при всяка нейна смърт я възкресявал за нов живот и при това не изпитвал никаква радост от стореното. Но доколкото знаем и Христос не е изпитал някаква особена радост като е възкресил Лазар, та можем ли да съдим простия работник за това опущение?
-
Всъщност, това дотук въобще не беше истина. Работникът бил интелигентен и въобще не бутвал с пръст колата си, а тя вървяла просто поради собствения си инат и не щяла да пукне, проклетницата, та да може той най-после да си купи нова. Ето какво било всъщност положението. Работникът, всъщност служителят, защото той бил служител в канцелария, нарочно не карал колата си на годишен преглед. Минавал я само по документи, с подкуп, и с помоща на един съсед, който имал връзки в КАТ. Никога не и сменял маслото, зимата не и наливал антифриз, карал я на три цилъндъра и не и сменял гумите. Карал я бързо и безобразно, когато някой я блъснел, не се обаждал на застрахователите, а я оставял така - блъсната и смачкана, с надеждата да се повреди нещо и тя да спре да върви. Предното й стъкло било пукнато от пет години, гърнето на ауспуха й било се изгубило някъде по пътищата преди три години, не била чистена откакто попаднала в ръцете му, но тя все вървяла и вървяла, напоследък все по ръба, но не и от тази му страна, която би я пратила на моргата. Страдал горкият служител, бил научил вече всички марки автомобили в града, защото все се чудел коя точно марка нова кола да си купи и окото му все играело по новите коли, покрай които минавал всяка сутрин, на отиване и всяка вечер, на връщане от работа, но само с това си и оставал, защото старата му кола всяка сутрин го изпращала, и всяка вечер го посрещала пред блока, където живеел, гледала го обвинително с фаровете си, и той криел очите си, защото го било срам от нея.
-
Да, всъщност положението със служителя било много по-тежко. Тези розови романи дотук си бяха чиста лъжа. Служителят печелел много пари. Имал секси жена, само едно дете, и то - вече голямо, имал нова кола, собствен апартамент, вила, лозе, 90 декара ниви, нямал заеми и бил здрав като камък. Всяка сутрин отивал на работа като едно зомби и звънял по телефона на жена си, за да я събуди, защото тя спяла до късно, понеже отдавна вече не ходела на работа. В канцеларията му било топло, креслото на което седял било меко, имал служебен интернет и работел на синекурна длъжност, на която не му се налагало дори да се занимава с интриги. Бил талантлив до припадък, умеел да рисува, да съчинява стихове, да пише увлекателно, да танцува и да готви. Бил елегантен и чаровен, половината му колежки от почти само женския колектив го заглеждали и били все още в привлекателна възраст, гледката от прозореца му била чудно-хубава и често променяща се, но всичко това му било омръзнало в такава степен, че той по цял ден не правел почти нищо, освен да гледа тъпо в екрана на компютъра и да прещраква от сайт на сайт. Животът бил отдавна загубил смисъла си за него, но понеже той, на всичко отгоре, бил и добър по душа, не смеел да разкрие това пред околните и непрекъснато си намъквал някакви кожи на веселяк, остроумник, енергетик, сръчко и услужливко. Като капак на всичко това, той вярвал в безсмъртието на душата и поради тази причина за него отдавна била загубена надеждата, че някой ден ще умре и с това мъките му ще се свършат. Проблемът му всъщност бил, че не може да лети.
-
Всъщност, излъгах - той можел да лети - и това било най-лошото. Той можел да лети, а другите не можели да летят. И да се криеш, че можеш да летиш и да не се криеш – все тая – другите няма да могат да полетят. И да ти завиждат, че можеш да летиш, и да ти се радвт, и да те мразят – все тая – няма да могат да литнат. Защо тогава да летиш?
-
Всъщност... другите също можели да летят. И това било най-лошото...