автор: miri

В такова време ,
под тези дървета,
думи много не трябват.
Ако можеш - мълчи.
А аз полека
ще се насищам на твойте черти.
Да те запомня такъв - мълчалив
под тревожното сиво небе.
Копнежът ти - силен и див
да усещам с невинността на дете.

И вместо буйна прегръдка
да се докосна до теб мълчаливо
и оная - най-истинска тръпка
да разлудува душите ни диво.

Да запламтят дърветата стари ,
да пламне цялата гора,
а високите планински върхари
от нашата обич да се разтопят.