автор: trite_gaidi

Си викам, ко такава блея ден пу ден,
и гледам Ристю кък с ракия са жабури,
дан са пумайвам ам ей тъй съфсем
да зема да напрая маратури.

Закот навън куга забръска сняк
и зарзавата у лехити са смрангяса
ши търсим за ракията мизе,
рицепта няква беши дала ми Танаса.

Бряяя, колку ногу матриял
са турялу у тес буркани пусти,
то моркуви, капия, зарзават,
и кунупида, почнаф да са кръстя.

Подир му туряш малку сол, пипер,
оцетя дан забрая да налея,
му прумърморваш нещу на акцент,
да фкисни бързу – скриваш пуд миндеря.

Ас зелиту накиснах наприди,
чи зе да става, ползвам гу кат пия,
Калина вика „Динчита фкисни!”
чи с ко ептЕн ши лочим тъс ракия.

Затуй у маратури са фанАх,
чи сняк кугат затисни ми вратата,
ку доди някуй да ма навести у нас,
да мой да забудем пу ина думАта..