автор: anelim68

Аз бях до теб. Не помниш ли?
Когато дланите ти тръпнещо горяха
потърси не във други, а във моите
ръце, единствен миг наслада.

Аз бях до теб. Не помниш ли?
Когато две сълзи блестяха,
от твоето лице със топли устни
прогонвах мъката във мрака.

Аз бях до теб. Не помниш ли?
Дарявах себе си, изпълвах те с наслада.
Днес любовта ти искам във замяна.
Бъди до мен. В света за двама.