автор: velar

Лятото е облачна следа,
прошушна в храст малинов стих
и отлетя.
Целунах те сред пясъка опалов,
преди вълната бяла да избяга.

Отпихме вино, плачеше луната,
не беше дъжд, а милваща вода.
Ти ме погледна - в твоите обятия
аз искам да премина в есента.