автор: mi_me_to

Какво да ти кажа, зима е.
Някои са дълги и студени.
Тази е особено мека.
Снежинката в дланта ми -
топи се.
Изчезва.
Гъдел е вятърът по деколтето ми.
И дишам почти леко.
Навярно мога да пея.
Подходяща песен.
Знам ли...
Нещо за небето.
***
Времето минава.
И се бави толкова много.
Страх ме е, много ми остава.
Пиша дневник.
Очаквам нещо.
Промяната.
Детето си.
Не знам... Защо ли плача...

****
Зима е, отново.
Светът се запълва от креватче.
Топло е, повече от всякога.
Не знам... защо ли плача.
Говоря си сама.
Не полудявам.
Няма с кой...
Смрачава се...
Креватчето.
Тишината.
(тук развих способността да чувам гласа ти,
отнякъде,
където умът размътва границата си)
И не плача...

***

Нещо ми става.
Депресия.
Няма начин.
Депресират се слабите.
А аз мога да плача...
Градя се.
Не ми е смешно.
Но всичко заприлича на комикс.
Рисувам, някой драска...
Живот.
Ще се науча да прощавам.

***
Светлина. Ще ослепея...
Изхвърлих дневниците.
Прочистих си душата.
Абе май ... ще се живее.
Не бях писала от години,
прописах.
Да не вярваш.
Сигурна бях, отишло си е от мене.
А и се смея.
***
Пролет.
Разходки целодневни.
Светът е в количка.
Третият поканен,
не намери време.
(след две години ще се чуди
защо е малко излишен)
***

Първи стъпки.
Първо падане.
Зъбчета.
Първи сълзи.
Смях.
И мамо, мамо, мамо...
Богата съм, Боже, богата.
(на всичко празно съм сложила очите ти)
И е топло повече от всякога.
Рядко плача...
***
Уча се да искам, уча се да мога.
Над нещата, хората и злобата.
После се събуждам някъде.
Упойката... Абортът.
Почти... не плача.
Реших - едно ми е достатъчно.
Второто ще чака,
той избра най–лесното.
Да ме мрази.
Не простих...
***
Лято.
Слънцето напича болката.
Докато избухне.
Бягства.
Страх.
Пропукване.
Научих се да плача.
Не знам... дали оцелях...
***
Промяната остана някъде.
Блъснах се силно в нея.
Още ме боли от удара.
От заключени врати,
и върнати ключета.
(отдавна съчувствам на кучетата
по улиците).
***
Сега и от плач ми приседна.
Не бой се, дете.
Имам теб.
Другото ще се получи.
Ако не умра до пет минути,
значи още съм кучка...