автор: marsi

Неясен шепот пепелта е
от урната за спомена
по мен.
Не стига
един живот да ме живееш
и още толкова

та да ме имаш.
Тревата докосни,
ще те опари

магията на нежността
след мокро тяло и въздишки...
спомени по тъмно...
за полети.
Пръстта ридае в кроткага й пазва,
отчаяно небето търси изгреви.
"Когато любовта си раздадеш..-."
Ранена песен е пастелно синьото
и избелели
роклите на незабравките
по мен.