Игра на домино, на тишина,
прегърбена, световна самота -
изливам безразборно във очите ти.
И мислите чета - прониквам се сама
във въздуха крада мечтите ти.
Под гребен на вълна - потапя ме съня
и нямам сили да мълвя обичам те.
И ако тази нощ смърта не ме удави
ще се събудя утре по- добър -
ще те заровя във любовни водопади
и лъч от изгревни цветя -
в косата ти ще заплета.
Не знам дали или пък не...
дори защо и накъде..
Но нека понанцуваме сега -
със възуха, по въздуха .. Ела.