автор: nikolaidragiev

Ръката никога не знае как,
четката ще разбере
стремежа и за мрак!
Хубаво е,че поне
платното е глупак,
вярващ в нови светове!

Очите никога не знаят как,
хоризонта ще приеме
да го докосват пак!
Хубаво е,че след време
паметта е похлупак,
разделящ любовта от бреме!

Сърцето никога не знае как,
в клапите му се провира,
лъжата на поредния тъпак!
Хубаво е,че стопира,
байпасното последно „щрак”,
рискувайки това да е всемира!