автор: al5

Нека ви запозная с прекрасната госпожица Фасон Брундева.
Тя,разбира се, както всяка госпожица на нейната възраст, се занимаваше преди всичко със себе си.Спортът, от дуга страна, бе нейният втори начин на живот.
Най-любимият - стоене пред огледалото. Спортуваше всеки ден, без почивка. Всеки знае,колко е важно за една млада дама да изглежда добре. Съвсем естествено, любимата и приказка бе „Пепеляшка”, но с „деликатната” подробност, че нейната се състоеше само от втората част на тази прекрасна историята. Сещате се , нали? Онази, в която Пепеляшка отива на бала и става принцеса. Първата част, в която Пепеляшка е слугинята и онеправданата, за Фасон Брундева не съществуваше.
Смее те се! Така ли?
Искам да ви уверя,че за нея, лично, първата част беше, „чиста проба” „авторска измишльотина”. Ликът и, който определено подчертаваше красотата на огледалото, в никакъв случай неможеше, да претърпи метаморфозата на Пепеляшка от първата част. И то поради една проста причина! Тъй като това си беше приказка, явно авторът и ,за да я направи по-интересна, бе измислил и вмъкнал първата част.
Но в нашата история , г-жица Брундева се натъква на нещо много по-ценно от ликът отразен в огледалото. Какво е то? Моля заповядайте , четете!

- Нищо такова! – леко зачервен , гневно извика Посъвет Татков и като заключи стаята с бижутерията и козметиката, с огромно удовлетворение постави ключа в вътрешният джоб на пижамата за следобеден сън и като се усмихна самодоволно , се изплези на Фасон Брундева. Тя от своя страна, отвърна с такъв лазарен поглед, че ключът в джоба му се почувства като изтърван голям макдоналдски Чиизбургер и леко се „поизпоти” от неприятното усещане за бъдещи неприятности, което хищнически запълзя по гладката му повърхност.
- Мноо ми пука, пък! – отвърна тя и затръшна вратата на стаята си пред важно вирнатият му нос.
Посъвет Татков се изкашля леко и заподсвирква небрежно,последният хит на мега рок групата „ ТТ” - т.е „ Тинейджърска Тръпка„ - „Пука ми!”
От стаята му отвърна „нежното” увеличаване на звука на уредбата от която
„ къртещо зарева ” ,пардон запя, мега тийн звездата Начерви Гримова със своят хитов сингъл „ Аре ве!”
Посъвет Татков постоя така за миг, после забарабани нервно с пръсти и когато се престраши , леко почука на вратата. Звукът от стаята се усили още повече. Усети как надигащият се гняв , безпощадно помете, плахата надеждица , за блага следобедна дрямка. Чашата на героичното му търпения преля , но не защото, бликащите от стаята на младата и жизнердостна госпожица дицебели, разрушаваха ,като цунами японско краибрежие, следобедната почивка на дузината пенсионери и двамата съседа от нощната смяна, а защото тази песен ,макар и хубава (не мо’е се каже на хубавто лошо ся!), макар и плейвана по времето на свещенно обожаваната почивка, се знаеше вече наизуст от всички (това „ всички” включваше дори и наличните (оцелели след децибеловта терапия) домашни любимци). Няколко пъти отчаяни съседи умоляваха Посъвет Татков , да лобира за тях и да се опита да намекне тактично на тинейджърското съсловие, да смени репертора на следобедната почивка с по-подходящ за случея. Така или иначе, никой не дръзваше, дори и в най-смелите си мечти, да помисли за намаляване на силата на звука. Всички отдавна бяха разбрали, че това е точно толкова непостижимо,колкото и мравка да достигне без акваланг до дъното на Марианската падина.
Този факт идва нежно да ни подскаже, почити плахичко, че въпросната песен съперничеше по популярност със националният химн. Което разбира се имаше своите положителни страни, като може би най-съществената от тях бе, че Фасон Брундева беше точно толкова известна, за съкооператорите си, колкото и самият президент . Този социален феном я караше да мисли, че двете с Пепеляшка имат много общи неща, освен красотата. Няма да вземам отношение по моралната страна на въпроса, но ефективноста на метода за увеливане на обществената и популярност, заслужава нашето внимание и кротко възхищение. Много ПР агенции, могат спокойно да заимстват от нейните креативни методи и средства, за подобряване нивото на информационната осведоменост на населението, та било и то дори посредством последните поп-фолк и хъп-хлоп хитове.
„ Ари веее. И’ам си аз гримове-е-е!
Ари вее! И’ам си и червилце-е-е
Ари вее! С тях се мацам от сърце-е-е!
Т’ва вее! Мацам си се с тях, Олеее!
Ари вее! „
Тътенът ,на „разбиващият” със своята поетична откровенност текст, бумтеше из изтръпналите от екстаз стени, огласяйки целят апартамент.
Минутите подскокливо се изнизваха , а Посъвет Татков стоеше пред врата, тупкащ с крак в ритъма на песента. Много добре знаеше, че само след няколко минути, вратата отново ще се отвори с обичайният „гръм и трясък”, и добре изглеждащата физиономия на Фасон Брундева ще цъфне там , нагиздена с една прекрасна усмивка.
Какви ли не чудеса правеше една песен! Поне за нея! Поне за нея!
Не след дълго, когато величествената мелодия секна така внезапно,както и беше започнала, и за очудване на всички обитатели на кооперацията , вратата на стаята се отвори внимателно и нежно. От там надникна лъчезарната физиономия на Фасон Брундева. Посъвет Татков неволно потръпна , предвкусвайки опустошителният удар на ураганният словесен изблик. Приготви се да посрещне съдбата си достойно и като мъж. Изпъчи се леко, повдигна главата нагоре и погледна младата госпожица право в очите с патриотичен поглед ( даже за миг си помисли , че така много наподобява Ботева ). За негова голяма изненада, мъжествеността му остана недооценена, тъй като вместо бурен словоред , последва тихо и кротко слово :
- Реших вече! – рече твърдо и решително Фон Бру ( обичаше да и викат така, тъй като това и напомняше за фон дьо тена!)
- Какво? – почити извика от втрещение Посъветко! – К-к-как? З-з-защо? Кое? – продължи да задава въпроси той, изпаднал в шеметна паника.
Тя се приближи до него и повтори тържествено:
- Реших вече! Реших, че ще уча във 1-ва езикова!
- Аз защо не във 2-ра или 3-ра! А може би и 4-та.... – зафъфли Татков.
Бру повдигна вежди в искрено съжаление, по отношение, безпомощната обърканост на съществото пред нея и като го подхвана нежно за лакътя, почити нашепващо разясни:
- Защото искам да знам само един език! И защото, с Пепеляшка сме единствени и уникални.
- Неразбирам! – още по-объркан и „здравата” втрещен се завайка той.
- Ами , много просто! Искам да науча езика на Пепеляшка!
- Ъ-ъ! Какво! Езика на Пепепляшка? Ми ,че тя е измислена.Това е приказка!
- Ха! То може да е приказка и тя може да е измислена, ама езика на Пепеляшка не е!
- К’во му стана на това момиче, ве! Хора помогнете! – завика в искрено отчаяние Посъвет Татков и започна да скубе и без това пооредялата си коса.
- Споко-о-о! Езика на Пепеляшка е езика на любовта, вежливостта, нежността, учитивоста. С две думи, езика на доброто и надеждата.
Проехтя гръмотевица. Алармата на будилника се включи. Звънецът на входната врата зазвъня и като се откърти , увисна звнящ на кабелчетата си. Бушона на бойлера изключи , а съседа от 3 етаж, не се сдържа и запя патриотична песен.
Посъвет Татков приседна премалял на стъпалата, потресен от феноменалното прозрение и уникална интерпретация на Фон Бру.
- Даже! – продължи замечтано-усмихната Бру – Мисля , да си сменя и името. От днес нататък ,ще се наричам Берла Таин.