автор: al5

Тази вечер ,Тибе се залиса в четенето и неусети, кога стана толкова късно. Всички вече спяха. От другата стая се дочуваше лекото похъркване на татко и, но това не я притесняваше въобще, а даже и харесваше, защото по-неповторим начин и напомняше , че той си е удома.
Когато той заминаваше на рейс, това нежно похъркване понякога и липсваше. Тибе въздъха с облекчение , чувствайки се благодарна, че той сега си беше удома. Затвори книжката, стана от леглото и като мина през стаята на момчетата, тихичко излезе на блакона. Посрещна я прекрасна лятна вечер. Спокойна, топла, ароматна и най-вече, нагиздена с една очарователна луна. Тибе отправи поглед към нея и като и помаха с ръка, се усмихна.
Досещатате се , че Луната само това и чакаше.
- Добър вечер скъпа! – почити изтананика на лунен диалект тя.
- Добър вечер уважаема! – радостно отвърна Тибе. – Какво ще си говорим тази вечер!
Луната засия още повече. Доядя я , че нямаше поне малко лава из недрата си, за да направи да избухнат няколко вулкана по повърхността и от радост, без да се притеснява от факта ,че няколкото десетки астрономи и любители астрономи, които зорко следяха за промените по нейната повърхност, биха изпаднали в мини „лунен шок” от това „необичайно и загадъчно явление”.
- Мога да ти разкажа една история от Панония! – започна тя с благ лунен гласец.
- Какво? Кокония ли? – живна Тибе.
- Ха-ха-ха! – заля се в жизнерадостен смях луната – Не скъпа! Не Кокония , а Панония. Ей-й-й, я чакай малко. Ти да не би да говориш за малко грим, червилце,
Козметика, а? – зачурулика от радост още повече тя.
Тибе за миг си я представи, като една красива , много добре изглеждаща ,възрастна дама, която примигва нежно с клепачите.
- Не нямах това в предвид. – отвърна, въздишайки Тибе! - Аз съм още малка, за да използвам такива козметични артибрути.
- Атрибути , скъпа!
- Точно така! Атрибути! – поправи се Тибе и като се намести на стола добави - Мама ,казва че когато порасна съм щяла да имам много време за това.
- За кое?
- Ами за грим, червила и тям подобни!
- Права е майка ти. Така трябва да е! Тези неща са за големите!
- Е! То не че в учулище по-големите какички неходят нагримирани като циркаджийски клоуни. Ама аз си трая – Тибе направи такава гримаса, която бил взривила са секунда спокйствието на излежаващ се в тинята африкански хипопотам.
- Ех-х-х! – въздъхна Луната – като си спомня само ,какво беше във времето на моята младост!
- Какво беше? Хайде , разказвай!
- Много вълнуващо. Например ,когато исках да си освежа лицето ,все чаках някоя комета да мине покрай мен, че да се понапудря.
- Е, комета! – недоверчиво възкликна Тибе – Че то кометите не са ли съставени от ледени късове
- Разбира се скъпа ,че са съставени от ледени късове. Ама специални! – важно , важно доуточни Луната, като си погледна лунният маникюр.
- И какви по-точно!
- Ами ,нали се досещаш, че мойто гравитационно поле е слабо,затова, когато исках да се понапудря със „ кометена” пудра, се провиквах към земята и казвах „ Хайде бе ,Земьо! Привлечи я тази комета ,та да се понапудрим малко! Хайде ма како-о-о!”
- Ха!Ми, че тя Земята кака ли ти е? – недоверчиво попита Тибе.
- А! Ма ти незнаеш ли? Ц-ц-ц-ц! – затюхка се Луната! – На какво ви учат сега в училище!
- Ами , че си естествен спътник на Земята! – прекъсна я Тибе.
- Разбира се , че съм естествен спътник на Земята. Нали съм и сестра! Нали сме двете все заедно в това пътешествие из времето и пространството. – троснасе Луната – Ай, ай, ай какви времена настанаха! Ама, казвам и аз на кака, че сега в училищата децата ги учат на какви ли не ненужни неща! – заразгорещи се тя!
- Успокой се скъпа! За мен ти си едно от най-красивите създания ,които съм виждала! – заутешава я Тибе.
Сърдечното откровение на Тибе секна Лунните словоизлияния. Тя за миг остана с отворена от изненада уста. После доволно повдигна вежди и като се усмихна, радостно продължи:
- Права си! Лято е ! Ваканция е ! Нетрябва да се говори за училище!
- Съгласна съм с теб! Сега ако обичаш, би ли продължила за „кометената” пудра! – нежно я помоли Тибе
- О! Да! Разбира се! – възкликна Луната – Та казвам и аз и тя...
Тибе погледна с недоумение
- Земята! – дуточни Луната! - веднага я привличаше с гравитационното си поле. Ама не много силно, за да не падне на нея, а само да прелети по близичко до нас. Тогава! Леда от опашката и се разтопяваше и ставаше на много приятна „кометена пудра”!
- Юпи-и-и-и. Мале,мале блазе ти! – въздъхна Тибе! – Де да можех и аз да пробвам от тази пудра! – и веднага си представи, как отивайки на учлище напудрена с тази пудра, прави по-големите какички, да се цъкат с език от очудване.
- Е, виж сега! – леко понижи тон Луната - Тя тази пудра е само за планети и луни! Тя не е годна за теб!
- Така ли? – в миг Тибените представи се разтвориха в зведната нощ.
- Ами да. Виждаш ли, колко много кратери имам по лицето си?
- Да. Но , според мен , точно те ти предават неотразимо очарование! – отправи искрен комплимент Тибе
- „Неотразимо очарование” – въздъхан Луната - Само как го каза! А, знаеш ли защо ги имам ? -
- Защо?
- Слушай да ти разкажа!
Тибе се намести удобно на стола и се приготви да слуша. Първото нещо,което чу обаче, беше нежното бащино похъркване. Затова стана и затвори балконската врата. Не че необичаше баща си.Просто знаеше,че ако не затвори вратата, няма да може да чуе разказа на луната, защото бащиното хъркане беше много завладяващо и прочувствено. И така ,тя седна отново на стола и като погледна към луната рече:
- Готова съм и те слушам с най-голямо внимание!
Две облачета играейки на гоненица със нощният бриз ,за момент скриха светлият Лунен лик.
- Хайде-е-е облачета! Ако обичате минавайте по-бързо ! – настоя Луната любезно.
Те се заляха в жизнерадостен смях и като и помахаха за поздрав продължиха на изток, носени от вечерният бриз.
- Та това се случи много отдавна. – спря тя за миг! – М-м-м , не ме питай кога! Защото незнам! Тъй като не измервам времето с часовник ,като вас хората. Мене просто не ме интересува, колко е часът. Не бързам за никъде. Или както вие хората казвате „ Никой не ме гони!”. Да но в тази история, която ще ти разкаже не беше така. Та веднъж ,докато си обикалях около Земята и си бъбрехме с нея , за новите петна по Юпетеровата атмосфера и последният диамнетен пръстен на Сатурн, случайно забелязах как иззад червеникавата повърхност на Марс се задаваше една много красива и величествена комета!
- Халеевата ще трябва да е било! – изчурулика Тибе!
- А! Какво? Халеевата? – недумяващо и стреснато попита Луната
- Халеевата комета! – бавно повтори Тибе
- А-а-а Халеевата комета! – разбиращо отвърна Луната.- Мисля ,че небеше Халеевата комета. Защото тази повече нея видяхме.
- И какво стана, след това!
- Ами, след като я видях, веднага викам на Земята. „ Како , како! Я виж каква красива комета наближава. Дай да си вземем малко от нейната пудра”. Речено сторено! Изчакахме я да се приближи и кака я привлече с гравитационното си поле. Когато наближи до нас на няколко хляди километра, останахме изумени от красотата и. А тя щедро раздаваше ледени късчета. На мен толкова много ми хареса „нейната пудра”, че признавам си, попрекалих малко с пудренето. Ама , да знаеш само каква хубавица бях! Лъщях три пъти повече отколкото сега по пълнолуние. Освен това тази пудра имаше невероятен аромат.
Луната притвори очи, сякаш за миг се потопи в приказният аромат на кометеният спомен. Тибе също притвори очи, опитвайки се да си представи как е изглеждала и ухаела Луната тогава!
За миг лятната нощ, обгърна всичко в тишина и вълшебството на спомените и мечтите.
След няколко мига Луната отвори очи и тъжно въздъхна , но когато погледът и попадна на Тибе се усмихна отново. След това продължи с весел тон :
- Да ама, кой да ми каже, че метеоритите били „луднали” по опашката на тази комета. И знаеш ли защо?
- Не незнам! Аз тогава не съм била родена!
- Ух-х да бе. Забравих! – закиска се Луната!
- Няма да повярваш! - избухна във такъв смях тя, та чак едвам си поемаш дъх! – Оказа се, че от тази пудра се правел вълшебният прах на целувката! – луната се заливаше от смях,та чак сълзи и изкачаха от очите – И всички.... метеорити ....като налетяха да ме целуват..., немога да ти опиша какво стана. Метеорит след метеорит..... Целувка след целувка...... Няколко хилядолетия!
Луната спря, за да се успокои и след това продължи сериозно :
- Та затова трябва да се внимава, каква козметика се ползва и колко!
- А-а-а – закима с глава Тибе - сега разбирам защо имаш токова много кратери! Значи от целувки била работата!
- А-ха от целувки! – замечтано повтори луната, и като си погледна отново маникюра се зарея в спомените.