автор: Lazy_666

обичам, дума смешна, дори комично тъпа.
защо? нима е грешно, не ще ти я отстъпя.
но трябва да отстъпвам защото не я чуствам,
и трябва да посрещам съдбата си със устрем

ала не искам вече, с живота да се боря.
за мен съдба гореща? или съдба спокойна?
тогава ти заставаш до мене да се бориш,
и аз намирам смисъл. горещо. не спокойно

минават се години, живота ни очуква,
и щастието милото, започва да припуква.
тогава ти се сещаш, за минали години,
аз също се усещам за туй коет' отмина.

любов не съществува, но имаш ли приятел,
любов не ти и трябва, (ако не си мечтател)
другарството ти стига, приятел е до тебе,
той сякаш със верига, е свързан здраво с тебе

поглеждаш го в очите, и виждаш твойте болки,
той всичко е опитал, дори и малко хойкал.
но ти това прощаваш, защот' дълбоко в тебе,
ти чувстваш тоз приятел, го чувстваш като себе си.

прегръщаш го, дълбоко, поглеждаш го в очите,
сърцето му широко, пак ще ти стопли дните.
и знаеш че което сте заедно живяли,
не го заменяш с нищо, дори божии скрижали.