автор: al5

Луната изгря и освети небослкона. Беше прекрасна и тиха вечер. Нощният бриз носеше прохлада и свежест.Тук таме палави светулки се гонеха под звуците на чудната щурчова серенада, а цветята спяха спокойни събирайки аромат за утрешният ден.
Звездите блещукайки причудливо си шушукаха нещо весело и въобще не забелязаха когато Луната се показата над хоризонта.Луната погледна надолу стихналата земя, погледна нагоре стихналото небе и въздъхна. Чувстваше се самотна.
„ Ех, да имаше сега някой с който да си поговоря!” въздъхна тя. Рядко и се случваше да се чувства самотна, но тази вечер бе точно такава. Погледна надоло и зашари с поглед из стихналите квартали на града. Един по един прозорците преставаха да светят и градът потъваше в прегръдката на съня. Луната застана над морето и се огледа в него. Това беше нейното огледало. Обичаше да се оглежда в него и да брои кратерите си.
Започна да си тананика на лунен език някаква мелодийка. Но след малко спря и отново въздъхна. Определено и беше скучно тази вечер. „ Поне да имаше едно две облачета,та да си поигря на гоненица с тях .” почти разплакана въздъхна Луната. И тъкмо щеше да се разплаче от мъка,че няма кой да си поговори с нея,когато на последният етаж на блока над който се намираше в момента, светна балконската лампа. Луната подскочи от вълнение „ Я да видим ,кой ще се покаже! Ух, дано да не е някоя майка ,дето простира прането.” Беше ги виждала много пъти и винаги се чудеше, защо майките излизаха вечер да простират прането? Балконската врата се отвори. Сърчицето на луната трепна.
На балкона се показа момиченце с прекрасна дълга коса ,по пижама. „ О-хо виж ти изненада!”-живна луната –„ Дали ще ме забележи?”” Ехейй, момиченце!Тук съм! Вижда ли ме?” Луната протегна лъчистите си ръце и докосна момиченцето нежно по нослето. То се обърна към нея и тя се огледа в очите му. Усмихвайки се с най-очарователната усмивка, която Луната беше виждала от векове насам, момиченцето тихичко прошепна
- Добър вечер, уважаема! Тази вечер си особено блестяща!
Луната засия още повече от радост.
- Добър вечер скъпа. Ти също си прекрасна. Защо не спиш ?
- Ами излезнах да си поговорим.Когато те видях от прозореца, като си лягах , ми се стори, че се чувстваш самотна. Освен това искам да те помоля за нещо.
- О-о, ама разбира се скъпа. С удоволствие ще направя онова, което искаш от мен.Стига, разбира се, да мога да го направя.
- Ами, то вярвам, няма да е много трудно за теб.
- Добре. Кажи ми тогава.
- Искам да те помоля, да ми позволиш, да изпратя по теб целувки за татко.
- Целувки за татко! – луната избухна в радостен смях – Разбира се скъпа. Та аз съм специалист по предаването на целувки. Знаеш ли на колко много хора съм носила и предавала целувките. Няма да ми стигне цяла вечер да ти разправям. Но трябва да ми кажеш къде е татко ти. За да знам къде да го търся.
- Моя татко е капитан на кораб и сега е някъде в океана. Но съм сигурна,че ще го откриеш. Моите целувки ще ти покажат къде е той.
- О-о разбирам драга. Е-е-еххх, и на мен да имаше някой да ми прати поне една целувка – въздъхна Луната и се замечта.
- А ти не се ли изморяваш да пътуваш по небосклона всяка вечер?
- Аз ли! Не-е-е! Та нали за това съм тук. Освен това много обичам да гледам какво става по земята.
- А имаш ли си любима случка?
- Любима случка ли? Та те всичките ми случки са любими.Но си имам някой по-любими и някой много по-любими.
- На човешки език се казва „Най-любими!”
- Добре, така да бъде „Най-любими”.
- А , ще ми разкажеш ли някоя от тях?
- О-о, ама разбира се.Ти само да искаш да слушаш.Обикалям около земята от няколко хиляди години и съм видяла,че видяла. Знам толкова много историй,че няма да ни стигнат и 1001 нощи, за да ти ги разкажа.
- Добре.Ти само ми разкажи една или две, тази вечер. А другите ги остави за следващите нощи.
- Да-а-аммм. Значи една или две. Я да видя – засуети се луната – коя по-точно да ти разкажа... А, да сетих се. Тази ми е една от най-любимите. Беше преди много време. Тъкмо бях застанала над едни овчари,които пазеха нощна стража около стадата си и се готвех да послушам малко от техните историй. Незнам дали знаеш, но овчарите знаят много интересни историй. Та тъкмо се бях приготвила да слушам, когато изведнъж някъде до мене блесна толкова ярка светлина,че аз направо се изгубих в нея. Питаш ме какво беше това? Ами ангели. Не ги броих колко са, но доколкото си спомням бяха доста. Та един от тях се приближи до овчарите,които стояха като вцепенени от страх и очудване и им каза много тържествено „ Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.” И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
- Ама аз тази история съм я чувала от татко ми, още когато бях ей толкова мъничка – развълнувано извика момиченцето и показа на Луната,колко голяма е била.
- Ех, скъпа! Не мога да ти опиша,каква радост бе тогава. – продължи Луната замечтано. – Звездите, дърветата, птиците,цветята,животните – всички усетиха и разбраха,че Исус се е родил. Беше като една приливна вълна от Божията благодат,която потопи земята в радост.
- И аз много се радвам, когато празнуваме Рождество,защото татко тогава си е у дома при нас и е много хубаво.
- Представяш ли си, ако хората можеха да разберат,че Бог е техният баща и че Той иска, като твоят татко, да се върне и да бъде със семейството си.
Изведнъж Луната потъмня за момент.
- Какво ти стана? Защо така потъмня?
- Спомних си за онази ужасна нощ,когато хванаха Исус и го осъдиха на смърт. Тогава въобще не исках да поглеждам към земята.Всичко беше толкова грозно и жестоко – боят с камшика,тръненият венец,подигравките, заплюванията. А Исус и думичка не продума. Ако знаеш какво беше тогава на небето. Тишина и само тишина. Цялото творение беше притаило дъх и наблюдаваше унижението на своя Създател. Никой тогава не можеше да разбере смисъла на Неговата саможертва. Легиони от Ангели стояха готови, за да се притекат на помощ, но Той не ги повика. Изтърпя и преживя всичко. Тогава не Го разбирахме,но след като разбрахме, не можем да спрем да Го хвалим. Но по-добре да ти разкажа за най-любимата си случка.
- Извинявай,уважаема, но в нашата църква всяко дете знае, че Исус дойде от любов към нас, умря на кръста, за да плати цената за нашият грях и.....
- Чакай,чакай да ти разкажа за утрото на третия ден. – Луната развълнувана прекъсна малката красавица. – Това е най-любимият ми ден откак съм създадена. След като Исус бе разпнат и умря, аз бях толкова ядосана на хората,че бях решила никога повече да не се появявам на небето. Но Бог ми заповяда да продължавам да се появявам на небето и да чакам да видя,какво ще се случи на третия ден. Признавам си,едвам го дочаках. Но сега не съжалявам. Струваше си. Беше на зазоряване.Малко преди изгрев. Както беше тихо и спокойно , изведнъж настана такова земетресение, че чак аз го усетих.Горките войници. Направо се побъркаха от страх. Чу се страшен грохот. Войниците се разбягаха,кой на където му видят очите. Камакът,който беше поставен на входа на грoба се отмести и отвътре заструи ярка светлина. Не мога да забравя изгледът на лицето му ,когато се появи. Единственото ,което можех да направя е да извикам – Слава на Спасителя. Цялото творение запя.Всеки на своят си език и по своят си начин. Беше величествено,грандиозно, незабравимо.
Та от тогава до ден днешен,когато се покажа над хоризонта,започвам да си тананикам тази песен – Слава на Спасителя. Слава на Исус. Слава на Спасителя. След този ден, Бог ми каза : Ето поставям те за вярна свидетелка на това,че Исус възкръсна от мъртвите. И така ,аз до ден днешен казвам на всички, че Исус е възкръснал и е жив. Бог за това ме постави тук на небето.
- А удома, татко винаги ни чете от Библията. А когато го няма – мама. Ама друго си е когато татко е удома.
- Ей-й-й-й, че то станало вече много късно. Ле-лееее как бързо минава това време. Хайде да си лягаш, че те чака вълнуващ ден.
Луната се приготви да каже довиждане. Момиченцето я погледна, усмихна и се и като сложи длан на устните си и прати една въздушна целувка
- Това е за теб. И недей да си мислиш,че няма кой да ти праща целувки.
После отново сложи дланта на устните си и изпрати още една целувка:
- А тази е за татко. Като го намериш, кажи му,че ми липсва и че много го обичам.
- Благодаря скъпа,много си мила.Благодаря.Непременно ще намеря татко ти и ще му предам целувката.
Момиченцето се прибра. Лампата на балкона изгасна. Луната въздъхна усмихната и лъчезарна продължи по небосвода.

Ураганът беше в стихията си. Като опитен и властен диригент, оркестрираше симфонията на своят гняв. Огромните вълните разпенени от побеснелият вятър се стоварваха безмилостно върху стоманеният корпус на кораба. На мостика всички мълчаха. Дочуваше се само страховитото хвущене на вятъра.
Изведнъж настана тишина. Смръщените облаци се разделиха на две и в процепа между тях се появи нощното небе,откъдето Луната любопитна надничаше.
Капитана излезе на крилото на мостика и погледна към нея. Тя се огледа в очите му и го позна. Бяха изминали толкова много години, но погледът му си бе все същият, както на онова хлапе,което всяка вечер излизаше на балкона ,за да си говори с нея за морски приключения и пътешествия. Развълнувана, тя нежно докосна лицето му със бледата си светлина
- Все същият си си!
- И ти си все така очарователна!
- Нося ти целувки! Научил си я на много добри неща.
- Благодаря уважаема. Кажи и, че я обичам!
Луната се усмихна и като си затананика весела мелодийка на своят лунен език продължи по небосклона доволна от изминалата вечер.
На изток вече се зазоряваше и алените пръски по небето предизвестяваха появяването на слънцето. Започваше нов ден, а нощта скри в себе си тайнството на любовта и историята на Луната.