автор: anelim68

Плажа днеска ме гледа студено
зъзнещ самотно... сред морския бриз.
Вълните проплакват, в брега, уморено
преживели безкрайно дългия път.

В пясъка щастие някога скривах,
с мойта любов... до морето живях.
Днес помъдряла разравях... откривах
късчета спомени... целите в прах.

Бях щура и млада тогава. Мечтаех.
Нощите... дните... бяха за мен.
Днес /но само малко/ поостаряла
отново изживявам всеки минал ден.

Скалите блестят... плажа самотен.
Хиляи вечери пръснати тук.
В сърцето... в едно ъгълче скътано
ще е жив спомена луд.



Честит празник на всички студенти!
А бяхме млади...и бяхме луди...