автор: Jipsy

Срещнах те в един есенен ден-
беше дрипав ти и уморен.
Погледнах те, погледна ме и ти:
"Това е любов!" - глас незнаен промълви.

По пътя прашен днес вървим-
говорим ли или мълчим?!
Сърцата мъка е сковала,
както каза ни Кабала.

Костюмиран си и строг,
а и толкова жесток...
Няма никаква следа
от предишната душа.

Аз пък си вървя сама
и пътя кален е сега.
Не виждам никаква следа
към желаната мечта.

Настана време - двама знаем
с Кабала пак да си вещаем
и молим се така горещо
съдбата веч да ни не среща...

Но всеки в мисли свои си мълчи.
Погледнеш ме и промълвиш: "Кажи!"
Но от гневният ти тон
плача със сподавен стон.

А Кабала си вещае-
други двама утре ще омае.
Дано обичта си те да съхранят
и от злата й прегръдка да се отърват!