 |    Любов, нещастница проклета Като маниак във криза любовта
събира опаковки от парфюми,
билети влакови, изсъхнали цветя
и драскани върху салфетки думи.
Подрежда ги, оплаква ги, не спи,
досажда с тях на своите познати,
натрапчиво не иска да се примири,
че сняг вали след всяко лято.
Тя даже ненавижда есента,
на Коледа поплаква край елхата,
тя спира радио, когато песента
напомня й за някога, когато....
Дори да я застига днес смъртта,
дори да я разкъсват гладни псета,
тя все пълзи нагоре. Към върха.
Любов. Нещастница проклета.
Публикувано от aurora на 08.12.2008 @ 15:57:36
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Любов, нещастница проклета" | Вход | 19 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Любов, нещастница проклета
от Nita на 10.07.2009 @ 10:27:18
(Профил | Изпрати бележка) | Безмълвна съм пред истините те ....
Прекрасно !!
Поздрави :))))) |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от katbalu на 08.12.2008 @ 23:06:39
(Профил | Изпрати бележка) | Така си го казала точно, че ме закова пред стиха си! И за цветята... и за песента.......така си е !
Поздравления! |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от aurora (vasia@hulite.net) на 08.12.2008 @ 16:02:02
(Профил | Изпрати бележка) | А тя, проклетницата... все нейното си знае.
Много ми хареса!
|
]
Re: Любов, нещастница проклета
от Ufff на 08.12.2008 @ 17:08:04
(Профил | Изпрати бележка) | Да бе, нейната сметка (само да ми падне!) !
Маниачка е - ей под тия думи и аз се подписвам!;)
Направо я довЪрши, Лисе. И я овърша. Поздрав ти. |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от roza1 на 08.12.2008 @ 18:42:08
(Профил | Изпрати бележка) | Като маниак във криза любовта
Болна е горката...
Нека да не я виним,
а просто..
да я споделим:)
Подрави! |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от mariq-desislava на 08.12.2008 @ 18:42:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Такава си е любовта... Хубав стих! |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от anonimapokrifoff на 08.12.2008 @ 21:01:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво! |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от Dimi на 29.12.2008 @ 17:23:37
(Профил | Изпрати бележка) | Добре казано!
Весели празници, Лис! |
Re: Любов, нещастница проклета
от sineva на 01.01.2009 @ 18:18:25
(Профил | Изпрати бележка) | Ах тази,,Любов,нещастница проклета,,!
Толкова много ми хареса оригиналността и ...
И си е така...
Винаги си гледа устремено ,,Към върха,,!
Браво Лис!
Имах необходимост от такова четиво!
Здрава, щастлива и влюбена година!:))) |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 04.02.2009 @ 23:44:17
(Профил | Изпрати бележка) | Самият живот...Тази любов, толкова жива все пак...
Успехи и споделена любов, Lisica!
http://www.sibir.bg/blog/Milkoff/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=52125
|
]
Re: Любов, нещастница проклета
от felisia на 14.03.2009 @ 15:55:36
(Профил | Изпрати бележка) | Страшно се радвам , че открих този стих....толкова ми е близко до сърцето:)
Поздрави , пишеш прекрасно! |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от angar на 19.03.2009 @ 14:47:53
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Събира ги, подрежда ги, прехвърля, докато не ги грабне някой ден и в огъня със ярост ги захвърли!
Много хубаво стихотворение. Точно такава е, пущината! |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 19.03.2009 @ 15:15:53
(Профил | Изпрати бележка) | "тя все пълзи нагоре. Към върха.
Любов. Нещастница проклета."
Не пълзи нагоре-към върха, а погледни към мен - къмто морето. Любов мая - ДунАвице проклета. |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 28.04.2009 @ 23:10:11
(Профил | Изпрати бележка) | Такава е любовта- нещастница и щастливка!
Пишеш страхотно! |
Re: Любов, нещастница проклета
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 28.04.2009 @ 23:15:07
(Профил | Изпрати бележка) | Ако зависише от мен, бих ти дала първа награда за любовна лирика
за това стихотворение!
Сега ти давам само шумните си аплодисменти за афтографа, който прочетеното остави върху душата ми! |
Re: Любов, нещастница проклета
от Lisica на 29.04.2009 @ 22:50:00
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12 | Хей, Мис Шепърд, завързах си задната лапа за крака на леглото, че можеше да литна и да пробия тавана, тъй се издух от похвалване!
Боднах се с една карфица и поспихнах малко, но все още доволно ми червенее муцуната....Да попаса скоро кротичко край тебе, да се видим? На безмесна диета съм...
Прегръщам те! |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от BELLA1 на 01.07.2009 @ 20:32:47
(Профил | Изпрати бележка) | НАПЪЛНО ТОЧНО ОПИСАНИЕ НА ЛЮБОВТА. ИЗПРАТИХ СТИХЧЕТО НА ПРИЯТЕЛИ И ПОЗНАТИ. ВСИЧКИ СА ЗАПЛЕНЕНИ. ЩЕ ПОБЛИКУВАМ И ЕДНА ЛЕГЕНДА, КОЯТО МЕ ГРАБНА.
В тази легенда се разказва за това… как веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората…
Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава, а ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:
"На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която аз си затварям очите и започвам да брoя от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, който намеря ще заеме моето място, за да се продължи играта.
"ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват…ИСТИНАТА предпочиталала да не се крие. За какво…като в крайна сметка винаги я разкривали… НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, /но всъщност я е дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... "Едно... Две... Три... "-започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още на третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие…Всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели… Например… едно кристално чисто езеро е идеално за КРАСОТАТА, короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА, полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО, а поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч…ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се е скрила/... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион!"- преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по- лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА - между свежата трева, МЪКАТА - в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА - зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните/, намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място… ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, във всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розите били наранили очите на ЛЮБОВТА… ЛУДОСТТА не знаела какво да прави: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се е играла криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!
|
Re: Любов, нещастница проклета
от LeopoldS на 01.07.2009 @ 22:03:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Тази легенда е прекрасна! Публикувай я като самостоятелен текст! |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от BELLA1 на 05.07.2009 @ 04:28:10
(Профил | Изпрати бележка) | В тази легенда се разказва за това… как веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората…
Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава, а ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:
"На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която аз си затварям очите и започвам да брoя от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, който намеря ще заеме моето място, за да се продължи играта.
"ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват…ИСТИНАТА предпочиталала да не се крие. За какво…като в крайна сметка винаги я разкривали… НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, /но всъщност я е дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... "Едно... Две... Три... "-започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още на третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие…Всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели… Например… едно кристално чисто езеро е идеално за КРАСОТАТА, короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА, полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО, а поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч…ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се е скрила/... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион!"- преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по- лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА - между свежата трева, МЪКАТА - в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА - зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните/, намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място… ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, във всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розите били наранили очите на ЛЮБОВТА… ЛУДОСТТА не знаела какво да прави: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се е играла криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!
|
]
Re: Любов, нещастница проклета
от Lisica на 06.07.2009 @ 11:31:48
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12 | прекрасно....но краят, поне от мен, е такъв:
От някъде, много далече, се прибрало ПРОСВЕТЛЕНИЕТО и видяло тежката участ на ЛЮБОВТА. Повикало на помощ РАЗУМА и двамата излекували зрението на ЛЮБОВТА.....И тогава тя открила, че сред пъпките на розовия храст, точно до нея, през цялото време са се крили ИЗМАМАТА и ПОДЛОСТТА, а ИЗГОДАТА е обикаляла наблизо, чакайки изгоден/естествено!/ момент да се възползва от ЛЮБОВТА...
Така ЛЮБОВТА прогледнала отново.
До следващия път, когато се играе на криеница..... |
]
Re: Любов, нещастница проклета
от BELLA1 на 02.10.2009 @ 09:08:56
(Профил | Изпрати бележка) | | LISICA. ТОВА МЕ РАЗТОПИ- ГЕНИАЛНО. БЪДИ ЖИВА, ЗДРАВА И МНОГО ЩАСТЛИВА. |
]
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 735
ХуЛитери: 3
Всичко: 738
Онлайн сега:
