Обаждаш ми се всеки ден,
но се чувстваш ощетен.
Липсват ти дните със мене,
страдаш за изгубено време.
За връщане назад
няма да настъпи час.
Защото сам избра
тази си съдба.
Не знам защо, не знам и как,
но бързо завъртя ти моята глава.
И един ден просто ей така,
остави ме в света сама...
А сега ми ти звъниш-
казваш, че на мен държиш...
Но как да вярвам-ти кажи-
аз на твоите лъжи?!
Няма аз да ти простя-
до сега живях сама-
мога и без теб така.
А сега е твоят ред
да намериш си късмет-
ти по пътя свой върви,
а за мене забрави!
Предаде любовта ми ти...
Отне ми всичките мечти!