Когато се сбъдват мечтите
поглеждам с тъга пак назад,
където в животът ми скрит е
копнежът по детския свет!
И сякъш се радвам, а всъщност
в очите ми парят сълзи!
Нещо съвсем неприсъщо
за моите нежни черти!
Но гордо изправям глава
и тръгвам към свойта "Голгота"!
А вместо усмивка, тъга
забулва във мрак пак живота!
Светът ми във миг се обръща!
По своя път смело вървя!
За всички остава пак същата,
а всъщност съм друга сега!
10.Х.2008г.
гр. София