Вървяхме двама
със моята дама...
И думите прости,
през коледни пости
разменяхме двама
със моята дама...
И ми беше
добрe!
Планирах случайност,
Имитирах потайност,
За да сме двама
със моята дама...
И знайно, незнайно
Влюбихме се тайно!
И ни беше
много добре!
Плаха бе нашта любов,
Дълго тлея тя в живота суров...
Вървяхме пак двама
със моята дама...
Но като коледна звезда,
В нас разцъфтя любовта!
И вече ни е
много добре!
Лумнаха пожари в нощта!
Пламна в нас любовта!
Излишни думи станаха,
С любов сърцата се сляха!
Защото се любим ний двама,
със моята дама!
Щастливи ние сме
И ни е много добре!
Когато сме двама,
със моята дама,
огрява ни обичта
и спътник ни е радостта!
Любовта ни велика,
в сърцата ни блика
и живота ни вече,
се подрежда много добре!!