автор: miri

Неудържимо е.
Заключвам ръцете си ,
за да не те погаля.
Хвърлям пясък в очите си ,
за да не те погледна.
Приспивам сърцето си ,
за да не те обикна.
Неудържимо е .
А краката
сами ме водят към теб.
И отключваш веригите,
за да погалиш ръцете ми ,
вадиш всяка песъчинка от очите ми ,
за да ме погледаш.
С думи събуждаш сърцето ми
и го викаш...
Неудържимото
препуска в кръвта ни
и грешната обич се превръща в святост....