автор: lovingtherain

Аз и моето загубено чувство,
обрулено и безразсъдно подтискано.

Подритвано и газено,
хвърляно във локвите,
невидимо за слепотата
на тълпата,преследваща химери.

Ненужно задушавано,
принуждавано,игнорирано
от самозванници-приятели
и доброжелатели.

Давано и подарявано,
но отхвърляно u предавано
от изкусни изпълнители
и илюзорни души” сродни”.

Инжектирвано,упойвано,
“подлежащо на промяна”
от"вещи" и "познаващи".

Агонизиращо,самотно плачещо,
неразбиращо вината си.
Нуждаещо се,
но изоставено от опори миражни.

Аз и моето чувство сме живи!
Страдащо и дрипаво
но прекрасно ,мило,
топло и слънчево!

Вярващо във синьото на небето,
идващо през пролуката
на клетка.
Стоплено от лъча светъл,
дръзнал да проникне
в тъмното.

Оцеляващо във песен птича
и във ранна утрин.
Приютявано от топлината
на пръста,
погалвано от нежносттана тревата
и на вятъра.

Целунато и върнато
към живот
от омаятa на въздуха.
Изчистено и възкръснало
от живата вода
на дъжда.

Ново,усмихващо се,
щастливо и мъдро!
Аз и това чувство сме живи!

Светло,искрящо,
красиво,пътеводно,
истински реално,
скъпоценно Мое!